Много ясно си спомням деня на пътуването, за разлика от дните там, които след един определен момент, започват да се сливат в главата ми. Тръгнахме рано сутринта от Полски Тръмбеш с влака за София, с 3 ръчни багажа и един сак. Пристигнахме по обяд и тъй като не бяхме идвали преди в града се помъкнахме като стадо след всичките хора слизащи от влака. Майка ми ме беше подготвила с пътя към метрото и упътване за връзките, които имахме да направим. След като излязохме от подлеза на гарата намерихме метрото благодарение на мъж, който благоволи да ни заведе до него. Благополучно стигнахме до терминал 2, който за наш късмет не беше нашият. С малко премеждия по пътя намерихме и 1. Пътуването със самолета не беше любимото ми, но гледането и снимането през прозореца ме развличаха през тричасовия полет, макар и през повечето време да пътувахме над Средиземно море.
Впечатленията ми за Валенсия са главно положителни, градът е страхотен. Може би ключов фактор за мнението ми играе местоположението, където живее чичо. От там всичко ни бе наблизо, освен морето, до което ние стигахме най-често с кола. На няколко минути от нашия блок беше, сякаш, най-голямата забележителност - Градът на изкуствата и науката. Освен него, бяхме близо до центъра, мола и най-важното - до парка, което ни стимулира да по спортуваме, като караме колелета. Една от любимите ми черти е че навсякъде имаше велоалеи, по които с братовчедка ми стигнахме до плажа, другия край на парка и стадиона, защото в града не е трудно да се ориентираш. Единственото нещо, което ме отблъсна е морето, което беше мръсно, пълно с какви ли не боклуци. Въпреки това, има други плажове, близо до града, които бяха като райски кътчета.
Първият ден ходихме на разходка, до курорта Алборая, намиращ се на няколко километра от Ванленсия, който ние запомнихме с името 'Малката Венеция', тъй като има малко пристанище, образуващо канали.
-Stelly